7 стъпки към лошото възпитание – как да не ги допускаме

Детето шикалкави, опитва се да „мине метър“ и отказва да поема отговорности, умишлено си спестява трудностите, не умее да отстоява себе си и да защитава своята позиция и мнение, понякога е неуверено, друг път агресивно… Всичко това са различни проблеми, причинени от неправилно възпитание. Не просто лошо възпитание, а неправилно!
Истината е много проста – от ранно детство родителите се опитват да научат детето на това кое е добро и кое лошо в живота. След като то овладее умения като: обличане само, поддържане на реда в стаята, чистота, следват уроците по добро поведение, уважение и ученолюбивост/любознателност. И с това сякаш нещата приключват.
А съвсем не е така! Възпитанието на детето е много по-сложно от онова, което повечето родители смятат. Неслучайно специалистите казват, че възпитанието на малките е изкуство и продължава много по-дълго от т.нар. „първи седем години“. То всъщност се учи до момента, в който детето „излети“ от родния дом, за да създаде свое семейство. Тогава то става източник на уроци по възпитание.
Как обаче да направите възпитанието правилно, за да бъде то полезно за детето цял живот? Предлагаме ви 7 важни стъпки, които ще ви помогнат да превърнете лошото възпитание в позитивно и надграждащо!

Ако решите да наказвате някак детето, не се отмятайте от думите си, защото така то разбира, че може да ви манипулира.
Снимка: Shutterstock

1. Не изпълнявате наказанията си

С раждането на детето сте се превърнали в меки и угаждащи хора, готови на всичко за своето отроче. Е, когато направи беля, го наказвате. Но наказанието остава във въздуха като добро намерение или просто се отказвате от него след първите 10 секунди. Та как да накажете детето, когато ви гледа с тези големи и тъжни очи? 
Точно това е големият проблем. Като не изпълнявате докрай намеренията си, вие всъщност не помагате на детето си. От една страна, то се научава да манипулира и постоянно да има нужда от вас, от друга – разбира, че дори лошото поведение може да мине без последствия.
Затова – не се колебайте и изпълнете заканата (да отнемете играчката за един ден или да лишите детето от телефона му за седмица) при сериозно провинение. И не отстъпвайте, колкото и тъжно да ви гледа.

2. Придържайте се към наложените ограничения

Важно е не само да поставите граници, но и да не отстъпвате от тях. С растежа на детето тези граници трябва да се разширяват, защото и потребностите му стават по-различни. Ако останете твърде ограничаващ родител, ще се окажете с непокорен тийнейджър. И обратното – прекалената свобода, може да обърка детето и да му попречи да взема правилните решения. Това обаче не може да става като постоянно му надничате през рамото и следите всяка негова стъпка – така го спира да ви уважава.

3. Често избухвате

Всеки си има причина за някои кризи, важното е да не страдат другите. Така истериите на малкото дете не трябва да ви карат да излизате от кожата си, както и месечният ви цикъл не бива да се превръща в причина да си го изкарате на порасналия тийнейджър у дома (понеже таткото не ви е под ръка в момента).
Помнете, че вие сте водач на детето във всеки един миг от неговия живот и трябва да реагирате правилно на неговите нужни. Но и да бъдете твърде, когато е необходимо. Ако веднъж кажете „Не“, то трябва да си остане „Не“, а не да се превърне бързо в „Да“. В момента, в който се поддадете на натиска на детето си, излизате от ролята си на родител и ставате негов приятел. Това може и да е сладко в началото, но не помага за възпитанието и е най-лошото, което може да направите за него, казват психолозите.

4. Не давате на детето си достатъчно отговорност

Свикваме да правим всичко за децата си, когато са малки, и това се превръща в навик, който продължава дълго след като те са пораснали и е редно вече сами да се справят с много неща в живота си.
За да свикнат да бъдат по-самостоятелни и най-вече отговорни, трябва да започнете да им възлагате задачи – според възможностите им, още от детска градина. Дори на тригодишно дете може да се повери и най-дребната домакинска работа, като помощ при прибирането на дрехите или почистване на стаята. Това не превръща малките в роби, а ги учи на отговорност и им дава самочувствие, че могат да се справят.

5. Прибягвате до сплашващо поведение

Всички сме хора и от време на време изпускаме нервите си, особено с дете, което подлага на изпитание търпението ни. Да овикате детето може би ще ви помогне да изпуснете парата и да намалите напрежението, но това е в краткосрочен план и не прави нищо повече от това да му демонстрирате власт и контрол, не и разбиране и съпричастност.
Когато сте груби с детето си, комуникацията се прекъсва, защото то се чувства обидено, че се държите по този начин с него. И спира да ви говори, което допълнително ви ядосва. Много по-полезно е да поемете дъх, преброите до 10 и опитате да разрешите заедно сложната ситуация. Тормозът над него може да го накара да се почувства така, сякаш все още се опитвате да бъдете авторитетен, дори и това да не е било намерението ви. Докато разбирането ще го научи, че дори най-сложният проблем може да бъде разрешен.

6. Товарите детето с повече, отколкото може да поеме

Графикът на вашето дете е по-натоварен от вашия? То е ангажирано със спорт, изкуства, уроци по математика и каквото още се сетите. Да, важно е детето ви да има активен социален живот, за да може да формира здрави взаимоотношения и да използва енергията си по положителен начин, но прекаляването и стресът от хиперактивния живот могат да имат обратен ефект.
Много лесно ще разберете, че претоварвате детето, ако то започне да се оплаква безпричинно от главоболие, болки в корема, започне да забравя за домашните, закъснява, губи интерес към училище или нещо, което преди е обичало да прави, оценките му падат рязко надолу.

Важно е да чувате какво ви говори детето.
Снимка: Shutterstock

7. Не слушате детето си

Нещата се менят буквално пред очите ви – от играчките, с които детето ви си е играело на килима в стаята си, до проблемите, които изпитва като тийнейджър. Да му натяквате постоянно с думите „когато аз бях дете“ и да сравнявате преживяванията си с тези на своите деца изобщо не помага, а е само израз на носталгията ви по вашето собствено детство. Тези сравнения не само не са полезни, но не са и градивни.
Вместо да казвате на детето си какво трябва да направи в определена ситуация, много по-добре е да го попитате какъв иска да бъде резултатът, да го изслушате внимателно и да опитате да му помогнете със съвет, за да постигне то само търсената цел.
Никога не подценявайте емоциите на детето, независимо от възрастта му. Слушайте го, докато ви разказва за нещата, които постига, и за предизвикателствата, пред които е изправено всеки ден, след като се прибере от училище. Вашата работа като родител е да изслушвате, насърчавате и вярвате в силите на детето си.

Деси Тодорова по материали от StudioPuzone